Наричана също така “безжичен рутър”, точката за достъп е ядрото на вашата безжична мрежа и контролира конфигурацията на сигурността й. Ако използвате точка за достъп, имате мрежа в режим “Инфраструктура”.
APIPA
Aвтоматичното частно IP адресиране (APIPA) се използва, когато вашата машина не може да получи IP адрес от DHCP сървър.
ASCII
Американски стандартен код за обмен на информация (American Standard Code for Information Interchange, ASCII). Цифровото изражение на даден знак. Например, ASCII кодът за буквата A е 65.
Метод на удостоверяване
Типът безжично удостоверяване, който се използва във вашата мрежа.
Канал
Безжичните мрежи използват канали. Всеки канал използва различна радиочестота в предварително определен обхват. Всички безжични устройства в рамките на безжичната мрежа ще използват същия канал, освен ако не са свързани с други точки за безжичен достъп, които да служат като шлюз към безжичната мрежа.
DHCP
Сървърът с Протокол за динамично конфигуриране на хостове (Dynamic Host Configuration Protocol, DHCP) разпределя IP адреси на мрежовите устройства.
DSL
Цифрова абонатна линия (Digital Subscriber Line, DSL), наричана още ADSL или xDSL. Високоскоростна интернет връзка.
EAP
Разширяемият протокол за удостоверяване (Extensible Authentication Protocol, EAP), който осигурява структура за удостоверяване в безжични и жични мрежи. EAP използва RADIUS сървър, който удостоверява потребителите в корпоративните мрежи, преди да им позволи достъп до безжичната или жична мрежа.
Мрежов кабел (Ethernet кабел)
Кабелът, който свързва вашата машина към жичната ви мрежа. Ethernet кабелите използват RJ45 конектори, а самите кабели се наричат още "прави кабели".
Адрес на шлюз
Адресът на шлюз позволява на машината ви да комуникира с други устройства в различни мрежи. Обикновено не е нужно да конфигурирате адреса на шлюза.
HEX
Съкращение от “HEXADECIMAL” (“шестнадесетична”), бройна система, която използва цифрите от 0 до 9 и латинските букви от A до F.
Инфраструктура
Всяко устройство комуникира чрез централна точка за достъп. Това е най-често използваният тип безжична мрежа.
IP адрес
Всяко устройство в мрежата трябва да използва уникален адрес. Този адрес се нарича “IP адрес” и трябва да се въведе ръчно или да бъде автоматично разпределен чрез DHCP сървър. IP адресът е задължителен в TCP/IP мрежа.
LEAP
Олекотен разширяем протокол за удостоверяване (Lightweight Extensible Authentication Protocol, LEAP): протокол, разработен от Cisco за 802.1Х удостоверяване в безжични локални мрежи. Също както EAP, и LEAP използва RADIUS сървър, който удостоверява потребителите в корпоративните мрежи, преди да им позволи достъп до безжичната или жична мрежа.
MAC адрес
Media Access Control (MAC) адресът е уникален 12-цифрен номер, приписван на всяко мрежово устройство.
Име на възел
Уникално име за безжичното устройство, базирано на MAC адреса.
Сила на сигнала
Силата на безжичния сигнал между вашата машина и точката на достъп, с която комуникирате.
Мрежова маска.
IP адресът изисква и мрежова маска. Мрежовата маска се въвежда ръчно или се разпределя автоматично, ако използвате DHCP сървър. Мрежовата маска е задължителна в TCP/IP мрежа.
SSID (име на мрежата)
SSID идентификаторът (Service Set Identifier, SSID), наричан още “име на мрежата”, е името, което използва вашата безжична мрежа. При някои безжични мрежи SSID името не се показва, за да се повиши сигурността.
Суич
Суичът позволява на няколко мрежови устройства да комуникират помежду си.
TKIP
TKIP (Temporal Key Integrity Protocol, Протокол за интегритет с временен ключ) елиминира предвидимостта, на която биха могли да се опрат нарушителите при опити да използват слабости в защитата, възникнали от използването на ръчно разпределени WEP ключове. TKIP ключовете се генерират автоматично и вече не са въпросните WEP ключове и в резултат са по-сигурни от стандартните WEP ключове.
WEP ключ
WEP ключът (Wired Equivalent Privacy, Еквивалент на жична защита) е основна функция за безжична защита, която предпазва безжичната ви мрежа от случайни подслушвачи. WEP ключът се нарича също така “мрежов ключ”(парола).